Избрани Новини

Манастир край Симитли приюти 2 царски чеда

Манастир на 15-на километра над град Симитли, намиращ се на километър-два от българо-македонската граница, е приютил две царски деца - Иван Асен Втори и брат му Севастократор Александър.

Това е Тросковският манастир "Архангел Михаил", намиращ се в махала Поповска на село Брестово, община Симитли, съобщава БГНЕС.

Наричат го "тросковски", защото тази махала някога е била към село Тросково, намиращо се на 5 километра западно от Симитли. Според църковните архиви, манастирът е граден през 1149 година, на три пъти е опожаряван по време на османското владичество, след което остава само черквата. Тя пък е срината из основи от силния трус на 4 април 1904 г. край Крупник. Възстановена е в сегашния й вид със средства на жител на село Баня, както някога се наричал сегашният град Симитли. През 2007 година тя бе обновена със средства на общината.

Манастирът се намира в коритото на Железнишка река, на около 500 метра от североизточния край на скалния масив "Куматиница". Строителите му са споявали камъните с хоросан, напоен с яйца. За 9-вековния манастир има много легенди - че тук са идвали Иван Рилски и дяконът на свободата Васил Левски. Малко известна и позната на малцина е легендата за укриваните тук синове на Иван /Йоан/ Асен Първи.

През 1196 година той е убит от Иванко, съюзил се с византийците. Веднага след убийството на баща им, боляри от Търново вземат двете му деца - бъдещият цар Иван Асен Втори и брат му Севастократор Александър. След дълъг път те пристигат в манастира край Тросково. По това време той е бил девически. Не е ясно колко време монахините се грижат за двамата братя. По-късно, след провинение на една от монахините, манастирът става мъжки.

След убийството на цар Калоян през 1207 г., се налага двамата братя отново да заминат в изгнание. Този път ги приютяват куманите, а впоследствие отиват в южноруските земи. Връщат се след 10 години - през 1217-а. На следващата година, во лето 1218-то, Иван Асен Втори е провъзгласен за цар.

В знак на признателност към манастирското братство, приютило го като дете, царят дарява на обителта плоча с надпис, която до сега не е открита. В района на манастира са открити няколко много стари плочи, чийто надписи не са разчетени, въпреки че са носени чак във Велико Търново. Пред олтара на сегашната черква има кръгла спукана на две плоча с двуглавия орел, символ на Цариградската патриаршия.

С легендата, но като факт, бе запознат и новоизбраният Неврокопски митрополит Серафим. На 24 януари тази година, на път за митрополията в Гоце Делчев, той се спря край Симитли. "Ваше високопреосвещенство, вие стъпвате на територията на някогашната Крупнишка епархия. Тук в района има много стари черкви и манастири, в един от тях са укривани децата на българските царе", обясни на Серафим черковният певец от Крупник Велик Топалски.

Цялата история за съществуването на манастира се пази в българския манастир "Св. Георги Зограф" в Света гора. Връзката с Атон до санирането на черквата през 2007 г., бе едно голямо рисувано пано на южната стена. На нея, край манастира беше изобразена кедрова гора, каквато има в района на Света гора, но не и тук. Днешната рисунка, правена преди 7 години е по-малка и е изглед на манастира.

Легендата за укриваните двама братя се подкрепя от друга, свързана в намиращия се край манастира скален масив "Куматиница" или "Коматински скали". От векове разбойници и иманяри търсят пещери под огромния и недостъпен от юг заради скалните отвеси каменен масив. Според легендите някъде в тези пещери, е скрито златото на Асеневци. До сега никой не е открил и следа от тези пещери, чийто входове и или вход са затрупани. Заради проклетото манастирско имане поп Гаврил, служил тук, е изгорен жив от разбойници, за да каже къде е скрито.

В центъра на куматинските скали има една обработваема нива, на жители на близката махала от 3 къщи. Мине, не мине време и тя осъмва разкопана. В района от години се намират бронзови монети с квадратна форма. Според легендата тук някъде сред непристъпните от юг скали се е намирала монетарницата на цар Иван Асен.

Самият манастир е почти недостъпен за автомобили, освен високопроходими. До Тросковския манастир може да се стигне по два възможни начина. По черния път, който започва след село Тросково. От Симитли до селото той е асфалтиран. След около 6-7 километра се достига до скалите. Преди тях има табела, след която черен път се спуска до махала Поповска. До нея са 3.5 км. шеметно спускане по серпентините на пътя, който минава през няколко къщи. Самият манастир е заключен, ключовете са в Симитли.

Вторият възможен път за достъп е през селата Черниче-Полена-Сушица-Брестово. Той е асфалтов и макар настилката да е полагана преди 30-на години все още държи. След магазина на Брестово се поема по черен път, който води към куматинските скали. След това се тръгна в посока Тросково и след по-малко от километър се стига пак до табелата, но от запад. 

Районът е толкова недостъпен, че храмовият празник на 8 ноември се чества седмици по-рано. Падне ли дъжд или сняг автомобил не може да слезе, камо ли да излезе обратно. Железничката река, изтичаща от подножието на връх Кадиица, и течаща край обителта, се влива в Струма при едноименното село край ГП Е-79. Край манастира има няколко разпадащи се къщи, в които ако имаш късмет срещаш обитателите им. Те са от фамилията Попгаврилови и Попниколови, чиито бащи и деди от над 100 години са се грижели за обителта, която е на близо 900 години. Гробовете на поп Гаврил и Никола се намират отвън, зад олтара.



Топ Новини

Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов